Един живот – на теб ти го обричам,
Да бъдеш негов въздух, негов смисъл...
Да чувстваш, че си му безкрайно нужен,
Да бъдеш весел, никога тъй тъжен.

Едно сърце – подавам на тепсия,
С много обич ти да го „убиеш”,
Щом тупка бързо – близо си до мен,
Дано да е така и до последният ми ден.

Една любов – дълбока и безкрайна,
истинско желание, безценна тайна,
за мене не е „просто” чувство,
А въздух в безгранична пустош...

Едни очи и блясъкът в тях,
Ще ги опиша като първороден грях,
Повярвах им, сега не съжалявам,
При „допира им” цялата изгарям.

Една целувка, влажни устни,
По-сладки и от шоколад, по-вкусни,
Изпращат тръпки те по цялото ми тяло,
Обгръщат ме като копринено одеало.

Една мечта – изгаряща, желана,
За мене стана толкова реална,
Виновникът си само ти,
Мъжът до мен – ЗАВИНАГИ!