През какво още трябва да преминем?
Пред какви препятствия ни постави света?
Нима всичко това няма да свърши скоро?
Адът, който изживяваме, ни прави сплотени,
общият ад и реалността, в които живеем.
Нашите души се борят, отричайки привързаността им,
но има ли смисъл да крием, че един без друг сме за никъде.
Ние сме тук, за да се подкрепяме,
а не да доказваме на някой нещо.
Ние сме тук заедно, защото го искаме,
макар и все още неосъзнали.
Утре, когато всичко свърши и адът го няма,
тук ли ще си?
Тук ли ще е подкрепата и в дните на затишие,
или просто ще кажеш "чао" и ще ми обърнеш гръб?
Дори и да е така...
Знай, аз ще съм тук и ще те чакам,
защото знам, че един без друг сме за никъде!
© Юлия Илиева Все права защищены
Поздрави!