Един без друг сме за никъде
През какво още трябва да преминем?
Пред какви препятствия ни постави света?
Нима всичко това няма да свърши скоро?
Адът, който изживяваме, ни прави сплотени,
общият ад и реалността, в които живеем.
Нашите души се борят, отричайки привързаността им,
но има ли смисъл да крием, че един без друг сме за никъде.
Ние сме тук, за да се подкрепяме,
а не да доказваме на някой нещо.
Ние сме тук заедно, защото го искаме,
макар и все още неосъзнали.
Утре, когато всичко свърши и адът го няма,
тук ли ще си?
Тук ли ще е подкрепата и в дните на затишие,
или просто ще кажеш "чао" и ще ми обърнеш гръб?
Дори и да е така...
Знай, аз ще съм тук и ще те чакам,
защото знам, че един без друг сме за никъде!
© Юлия Илиева All rights reserved.
