19 июл. 2018 г., 00:28

Един живот

491 0 0

Втъкал във себе си палитрата,
от радост и любов, от мъка и тъга!
Един живот изпълнен със надежди,
безброй очаквания и мечти!
И няма как да няма болка,
по тез, тъй нежно мамещи звезди!
По две очи, едно сърце и две ръце,
прегръщащи душата ти ранена!...
Копнежи търсещи изява крехка
и оправдания за липсващото днес,
така не идващото утре!...
И две широки, мъжки рамене,
понесли на плещите си Света!...
Един живот, калейдоскоп красив,
тъй кратък, истинно потаен,
летящ пред вечния ни взор!
Един живот събрал във шепите
и слънцето и вътъра, дъжда,
разтворени в безплътието на Любовта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Филипов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...