Втъкал във себе си палитрата,
от радост и любов, от мъка и тъга!
Един живот изпълнен със надежди,
безброй очаквания и мечти!
И няма как да няма болка,
по тез, тъй нежно мамещи звезди!
По две очи, едно сърце и две ръце,
прегръщащи душата ти ранена!...
Копнежи търсещи изява крехка
и оправдания за липсващото днес,
така не идващото утре!...
И две широки, мъжки рамене,
понесли на плещите си Света!...
Един живот, калейдоскоп красив,
тъй кратък, истинно потаен,
летящ пред вечния ни взор!
Един живот събрал във шепите
и слънцето и вътъра, дъжда,
разтворени в безплътието на Любовта!