30 окт. 2008 г., 21:29
Устремен политаш надолу,
към бездната разперил криле
и времето сякаш е спряло,
и чуваш го как те зове.
Викаш за помощ да дойде,
приятели дириш навред,
но сам озоваваш се нейде
безпомощен, загубил криле.
И в този миг на лудост откриваш,
сили да се усмихнеш, да продължиш,
и в този миг на лудост откриваш,
че по-силен си, отколкото мислиш. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация