30 окт. 2008 г., 21:29

Един миг 

  Поэзия » Философская
789 0 5
Устремен политаш надолу,
към бездната разперил криле
и времето сякаш е спряло,
и чуваш го как те зове.
Викаш за помощ да дойде,
приятели дириш навред,
но сам озоваваш се нейде
безпомощен, загубил криле.
И в този миг на лудост откриваш,
сили да се усмихнеш, да продължиш,
и в този миг на лудост откриваш,
че по-силен си, отколкото мислиш. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Стоянова Все права защищены

Предложения
: ??:??