Бенджи (Албена Стоянова)
23 17
30.10.2008 г., 21:29 ч.

Един миг 

  Поезия » Философска
634 0 5
Устремен политаш надолу,
към бездната разперил криле
и времето сякаш е спряло,
и чуваш го как те зове.
Викаш за помощ да дойде,
приятели дириш навред,
но сам озоваваш се нейде
безпомощен, загубил криле.
И в този миг на лудост откриваш,
сили да се усмихнеш, да продължиш,
и в този миг на лудост откриваш,
че по-силен си, отколкото мислиш.
И стъпил отново на крак пак се смееш,
на смисъла, изгубен от нас.
Дълбоко в себе си знаеш,
че няма да спреш да се бориш
и знаеш, че можеш, знаеш, че ще бъдеш...
Устремен политаш надолу,
в тъмнината потъваш за миг,
устремен политаш надолу,
а всъщност нагоре летиш
и през цялото това време
осъзнаваш, че всичко е само един миг...
Миг на безвремие...
Миг на самота...
Миг на реалност...
Миг от живота!
Толкова далеч...
Толкова близо до теб...
Само един миг!

© Албена Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??