6 авг. 2010 г., 11:45

Един откраднат миг

2K 0 8

                                   ''Един откраднат миг''

 

 

 

Търсих те...

Години лутах се

в черен, непрогледен мрак...

И всеки ден

по нещичко от мен умираше...

И всяка нощ

ограбваше остатъка от мен...

 

 

Намерих те...

Но закъснях...

И вече прекалено късно е...

На друга Ти принадлежиш!

А Аз - обречена да бъда с друг!

Душата си продадох...

за един откраднат миг...

 

 

Но този миг -

държи ме жива...

Този миг -

дари ми Пролетта...

И моята безкрайна зима...

проблесна...

с непозната светлина...

 

 

Изгубих те...

Преди да съм те имала...

Но в мен ще живее...

откраднатият  миг...

И спомена...

за най-красивата Любов,

която Някога е съществувала,

ще пазя в мен дълбоко скрит!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...