31 окт. 2008 г., 10:14

Един сонет за любовта

1.3K 0 1

Аз ще ти шепна с букви на безмълвен лист...
От думи устата ми пресъхва
и като музика на младши пианист
в небитието всеки стон заглъхва.
След дълги часове на чувствени вражди,
ме оставя времето като мълчи
там, във небосвода на ярките звезди,
да търся вечно аз твоите очи.
Спокойствие, утеха! Тях ги няма вред,
щом съдбата опитвам да отричам!
И вече няма как да продължа напред
без да споделя колко те обичам...

Знай, сега, каквото и да става,
сърцето ми при теб остава!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дон Кихот Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...