Един сонет за любовта
Аз ще ти шепна с букви на безмълвен лист...
От думи устата ми пресъхва
и като музика на младши пианист
в небитието всеки стон заглъхва.
След дълги часове на чувствени вражди,
ме оставя времето като мълчи
там, във небосвода на ярките звезди,
да търся вечно аз твоите очи.
Спокойствие, утеха! Тях ги няма вред,
щом съдбата опитвам да отричам!
И вече няма как да продължа напред
без да споделя колко те обичам...
Знай, сега, каквото и да става,
сърцето ми при теб остава!
© Дон Кихот All rights reserved.
