Изкусен ухажор и перфектният ласкател,

чаровен покорител на женските сърца,

със завладяваща усмивка - ти си нападател,

твоят лик оставя у всяка онази ярка там следа.

Не носиш ти доспехи, нито пищна шапка с перо,

нямаш меч, не носиш копие в ръка,

само твоят пламък, но кажи ми ти защо

в един единствен миг стана господар на моята душа.

Как превърна мен, неуловимата, в своя сянка,

в обожаваща, копнееща за теб жена

и как пробуди ме от вековната ми дрямка,

превръщайки се в моята жадувана мечта.

А аз те мислех за различен, за знатен, благороден,

за моя рицар, готов от всяко зло да ме спаси,

но, уви, оказа се за мене крайно недостоен,

потънах в океана необятен на твоите лъжи.

И сега пред себе си гордо мога да призная -

любовта е тъй красива, измамно съвършена,

тъй идеална в моята заблуда, че да осъзная

как останах като от мълния сякаш поразена.

Не, ти няма да се спреш, няма как да устоиш,

ти си новият, съвременният Дон Жуан,

но запомни, че някой ден с грохот ще се провалиш

и ще потънеш в забвение, от последен слънчев лъч огрян.

За теб поети няма стихове да пишат, нито ред дори,

нито някой името ти ще си спомня, бродещ блед фантом,

загубил вяра в свойта сила, всичко в тебе ще гори,

скитник, яхнал вятъра препускащ, дирещ някъде подслон.