20 jul 2012, 22:14

Един съвременен Дон Жуан

975 0 0

Изкусен ухажор и перфектният ласкател,

чаровен покорител на женските сърца,

със завладяваща усмивка - ти си нападател,

твоят лик оставя у всяка онази ярка там следа.

 

Не носиш ти доспехи, нито пищна шапка с перо,

нямаш меч, не носиш копие в ръка,

само твоят пламък, но кажи ми ти защо

в един единствен миг стана господар на моята душа.

 

Как превърна мен, неуловимата, в своя сянка,

в обожаваща, копнееща за теб жена

и как пробуди ме от вековната ми дрямка,

превръщайки се в моята жадувана мечта.

 

А аз те мислех за различен, за знатен, благороден,

за моя рицар, готов от всяко зло да ме спаси,

но, уви, оказа се за мене крайно недостоен,

потънах в океана необятен на твоите лъжи.

 

И сега пред себе си гордо мога да призная -

любовта е тъй красива, измамно съвършена,

тъй идеална в моята заблуда, че да осъзная

как останах като от мълния сякаш поразена.

 

Не, ти няма да се спреш, няма как да устоиш,

ти си новият, съвременният Дон Жуан,

но запомни, че някой ден с грохот ще се провалиш

и ще потънеш в забвение, от последен слънчев лъч огрян.

 

За теб поети няма стихове да пишат, нито ред дори,

нито някой името ти ще си спомня, бродещ блед фантом,

загубил вяра в свойта сила, всичко в тебе ще гори,

скитник, яхнал вятъра препускащ, дирещ някъде подслон.

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Михайлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...