Сълзите от очите ми не трий,
а ги изпий до дъно, като вино,
с тях искам болката ми да попий
във твоите очи искрящо сини.
С тях искам да узнаеш колко много
душата ми пропита е със мъка
и колко нощи плакала съм скрито
след тъжната ни есенна разлъка.
Сълзите от очите ми не трий -
вземи ги във дланта си като бисери,
със топлина и жар ги съхрани,
че ний един за други сме орисани.
© Дорика Цачева Все права защищены