Сълзите от очите ми не трий,
а ги изпий до дъно, като вино,
с тях искам болката ми да попий
във твоите очи искрящо сини.
С тях искам да узнаеш колко много
душата ми пропита е със мъка
и колко нощи плакала съм скрито
след тъжната ни есенна разлъка.
Сълзите от очите ми не трий -
вземи ги във дланта си като бисери,
със топлина и жар ги съхрани,
че ний един за други сме орисани.
© Дорика Цачева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрав