Нощта дойде, мрака не закъсня
звездите по-ярко от всякога грееха на небосвода.
Луната пълна осветляваше горската пътека,
по-която вървеше тежка сянка.
Сам бродеше, а корема му къркореше,
гладът отдавна беше негов враг.
Вълк! Изящен, в прелестна кожа,
се спускаше бавно пoд лунната светлина
с грациозната си походка.
Погледът му светъл пронизваше
всеки, който се е сблъскал с него.
Сега той е сам, единствен оцелял
след всичките премеждия.
Бродещ, търсейки
собственото си избавление!
Единствения му изход беше
да намери храна и да победи глада,
а всичко това и цялата борба
го правеха по-силен от всякога!