Jun 22, 2007, 3:41 PM

Единак

  Poetry
995 0 1
Нощта дойде, мрака не закъсня
звездите по-ярко от всякога грееха на небосвода.
Луната пълна осветляваше горската пътека,
по-която вървеше тежка сянка.
Сам бродеше, а корема му къркореше,
гладът отдавна беше негов враг.
Вълк! Изящен, в прелестна кожа,
се спускаше бавно пoд лунната светлина
с грациозната си походка.
Погледът му светъл пронизваше
всеки, който се е сблъскал с него.
Сега той е сам, единствен оцелял
след всичките премеждия.
Бродещ, търсейки
собственото си избавление!
Единствения му изход беше
да намери храна и да победи глада,
а всичко това и цялата борба
го правеха по-силен от всякога!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлия Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...