Jun 22, 2007, 3:41 PM

Единак 

  Poetry
829 0 1
Нощта дойде, мрака не закъсня
звездите по-ярко от всякога грееха на небосвода.
Луната пълна осветляваше горската пътека,
по-която вървеше тежка сянка.
Сам бродеше, а корема му къркореше,
гладът отдавна беше негов враг.
Вълк! Изящен, в прелестна кожа,
се спускаше бавно пoд лунната светлина
с грациозната си походка.
Погледът му светъл пронизваше
всеки, който се е сблъскал с него.
Сега той е сам, единствен оцелял ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлия Илиева All rights reserved.

Random works
: ??:??