26 окт. 2012 г., 16:24

Единственият влак

524 0 0

Аз съм този, който търсиш,
но боиш да намериш.
Аз съм този, който чакаш,
но едва ли ще дочакаш.


Животът ти е празна гара,
на нея други хора няма.
Минават влакове безброй,
не спират даже за престой.


Не те вълнуват и дори
да има много по-добри.
Ти чакаш само влак един,
единствен и неповторим.


Дали съм влак, или не съм,
реален ли съм, или сън?
Не знаеш и това дори.
Какъв съм в твоите очи?


И някога, като пристигне,
до твойта гара като стигне
единственият влак неповторим,
ще бъде ли така значим?


Ще можеш ли ти без съмнение,
дори да имаш притеснение,
на този влак да се качиш
и свойта гара да смениш?


 

Този стих е част от стихосбирката "Тишина" на Мартин Младенов.




Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мартин Младенов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...