Аз съм този, който търсиш,
но боиш да намериш.
Аз съм този, който чакаш,
но едва ли ще дочакаш.

Животът ти е празна гара,
на нея други хора няма.
Минават влакове безброй,
не спират даже за престой.

Не те вълнуват и дори
да има много по-добри.
Ти чакаш само влак един,
единствен и неповторим.

Дали съм влак, или не съм,
реален ли съм, или сън?
Не знаеш и това дори.
Какъв съм в твоите очи?

И някога, като пристигне,
до твойта гара като стигне
единственият влак неповторим,
ще бъде ли така значим?

Ще можеш ли ти без съмнение,
дори да имаш притеснение,
на този влак да се качиш
и свойта гара да смениш?

Този стих е част от стихосбирката "Тишина" на Мартин Младенов.