Една библейска история...
Към залез Слънцето клонеше плавно,
вечерен бриз надипляше вълни-
едно момиче от морето бавно
излизаше с оголени гърди...
По тялото му, в капките сияеха
на Слънцето последните лъчи,
преди да се разтворят из Безкрая
на сините му ласкави очи...
Бе вече плажът опустял, безлюден
във подстъпите тихи към нощта
и само Вятърът там спрял очуден
се радваше на тая красота...
... Но в здрача, иззад пясъчната дюна
изкочи строен, полугол младеж
момичето прегърна и целуна
и сляха се телата им в копнеж.
Внезапно, сякаш Слънцето избухна,
посипаха се върху тях лъчи,
а Вятърът погали ги и хукна
да гони разпиляните мечти...
... А те, като изгонени от Рая,
прегърнати стояха на брега,
но своя Рай със Любовта създали
тук долу, на планетата Земя...
18.09.2011. д-р Коста Качев
© Коста Качев Все права защищены