27 авг. 2009 г., 21:08

''Една болка, една дума, една усмивка''

1.4K 0 3

 

Посветено на P.Halliwell !!!

 

 

''Една болка, една дума, една усмивка''

 

 

Една дума ти изрече, една дума, а след нея много други.

Думи, които  изгарят, а пожара кой ще угаси?

Нещо скрито, нещо тайно там се криеше.

А ти просто стоеше и говореше.

 

Болка голяма, тайна страшна - там, дълбоко стаена.

Дълбоко стаена, заключена с хиляди врати.

А ти просто стоеше и говореше.

Един  непознат с протегната ръка.

 

Един непознат с много лица,

а около нас реки от празни хора

с черни маски за пред хората.

Една причина просто ми трябваше, за да остана.

 

Да призная това, което и аз криех дълбоко в мен.

Липсата на радост и смях ми тежеше.

Както на мен, така и на теб.

Знаеше, но ето,пак спокоен там остана.

 

Самотата отнемаше живота от мен.

Отблъснах всичко любимо, останах сама.

Да се обърна назад не пожелах, останах сама.

Една причина просто ми трябваше, за да остана.

 

Да призная, че не исках вече да бъда сама.

Да призная, че пропаднах и застинах.

Казаните думи изгарят сърцето,

изгарят и боли, но вече не бях сама.

 

Самотата вече не беше мой приятел.

Малкото сърчице вече не беше само.

Казаните думи освободиха малкото момиченце, а ти?

А  ти какво очакваше в замяна - само една усмивка.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ан Куха лейкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно е , поздрави .
  • Прекрасно е
  • Аз съм повече от трогнат. Все още не мога да намеря подходящите думи, с които бих могъл да изразя чувствата, които се впиха под кожата ми. Радвам се много, че си го публикувала, а аз просто останах във възторг.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...