Виждам те, вдишваш от него.
Чувам те, кашляш от него.
Помирисвам го, неприятно ухае.

Спри ги - отказваш.
Вредни са - знаеш.
Вредят и на мен - не те е грижа.
Хабиш си здравето - опиянена от копнежа.

Ден си без тях - умираш от глад.
Нямаш пари да си купиш - муфтиш.
Опитваш се да ги откажеш - не става.

Защо изобщо се захвана да вкусваш
от таз дяволската отвара.

Но идва моментът, да,
идва - Дявола, който ти даде
таз наслада проклета.

Какво ще правиш?
Не можеш да бягаш.
Не можеш да дишаш.
Сърцето ти бавно спира.
Бавно, бавно, умираш,
но гладът си остава
и на прага пред ада
ти пак искаш да запалиш
една последна цигара.