6.03.2011 г., 20:21

Една цигара

587 0 0

Виждам те, вдишваш от него.
Чувам те, кашляш от него.
Помирисвам го, неприятно ухае.

Спри ги - отказваш.
Вредни са - знаеш.
Вредят и на мен - не те е грижа.
Хабиш си здравето - опиянена от копнежа.

Ден си без тях - умираш от глад.
Нямаш пари да си купиш - муфтиш.
Опитваш се да ги откажеш - не става.

Защо изобщо се захвана да вкусваш
от таз дяволската отвара.

Но идва моментът, да,
идва - Дявола, който ти даде
таз наслада проклета.

Какво ще правиш?
Не можеш да бягаш.
Не можеш да дишаш.
Сърцето ти бавно спира.
Бавно, бавно, умираш,
но гладът си остава
и на прага пред ада
ти пак искаш да запалиш
една последна цигара.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...