Навън е слънчево, а в мен вали.

Денят е весел, а сърцето ме боли.

Душата ми самотна и наранена

се лута някъде и търси теб.

Покой за миг не си намира

та във мене всичко е въъ лед.

Сълзите ми - на прага да заплача,

но аз ги сдържам - правя се на силна,

ала то, сърцето ми диктува

и да се противопоставя съм безсилна.

Защо ли болката е тъй голяма?

Душата ми, сърцето ми

защо са тъй ранени?

Защо ли съм така безсилна

пред Вселената Любов?

Душата ми, сърцето ми

те вече са сломени!

Навън е слънчево,

а в мен вали.

Денят е весел,

но душата ми скърби!

07.02.2004г. Надя

azura_luna (Петя Стефанова)

2007-11-06T20:30:16+02:00

Много тъжно,но истинско!Дано всеки да намери своето Слънце,за да бъде щастлив!
dodic (Деян Димитров)

2007-11-06T19:12:35+02:00

Дъждът рано или късно ще спре, но ако се усмихнеш ще се случи по скоро.
Поздрав за стиха.
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-11-06T18:33:10+02:00

Усмихни се и ти ,Надя.
Много обич ти желая!