16 авг. 2009 г., 15:24

Една идея разтояние

901 0 1

Часовника тиктака...
минути до раздяла отброява.
Къде сега е пръчката вълшебна,
как бяха думите заветни...
Времето да спра?!
Дали момента сме изпуснали,
а може би и влакът ни е подминал...
Дали навреме всичко стана?
Трябва ли да си вървиш?
Не бе ли поредна мелница на пътя
за донкихотовското в мен?!
Тръгвай си!...
Обърнал съм ти гръб.
Тръгвай си!...
Отдавна влюбване към тебе няма.
Тръгвай си!...
Там ще ти е по-добре.
Тръгвай си!...
Но ме запомни.
Тръгвай си!...
Оставяш тръпката на обич.
Тръгвай си!...
Може би отново ще съм с теб.
Може би?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пацо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво Плами! Много е хубаво не знаех, че пишеш толкова добре.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....