16.08.2009 г., 15:24

Една идея разтояние

898 0 1

Часовника тиктака...
минути до раздяла отброява.
Къде сега е пръчката вълшебна,
как бяха думите заветни...
Времето да спра?!
Дали момента сме изпуснали,
а може би и влакът ни е подминал...
Дали навреме всичко стана?
Трябва ли да си вървиш?
Не бе ли поредна мелница на пътя
за донкихотовското в мен?!
Тръгвай си!...
Обърнал съм ти гръб.
Тръгвай си!...
Отдавна влюбване към тебе няма.
Тръгвай си!...
Там ще ти е по-добре.
Тръгвай си!...
Но ме запомни.
Тръгвай си!...
Оставяш тръпката на обич.
Тръгвай си!...
Може би отново ще съм с теб.
Може би?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пацо Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво Плами! Много е хубаво не знаех, че пишеш толкова добре.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...