Часовника тиктака...
минути до раздяла отброява.
Къде сега е пръчката вълшебна,
как бяха думите заветни...
Времето да спра?!
Дали момента сме изпуснали,
а може би и влакът ни е подминал...
Дали навреме всичко стана?
Трябва ли да си вървиш?
Не бе ли поредна мелница на пътя
за донкихотовското в мен?!
Тръгвай си!...
Обърнал съм ти гръб.
Тръгвай си!...
Отдавна влюбване към тебе няма.
Тръгвай си!...
Там ще ти е по-добре.
Тръгвай си!...
Но ме запомни.
Тръгвай си!...
Оставяш тръпката на обич.
Тръгвай си!...
Може би отново ще съм с теб.
Може би?!