6 июн. 2006 г., 23:43

Една измислена звезда

844 0 5
Нищо недей говори,
не искам да чувам пак лъжи.
Ако не казваш думи искрени,
по-добре мълчи.
Мразя да слушам как,
как страстно оправдаваш се пак.
И мразя да казваш дори само със очи,
че пак вината на моя гръб лежи.
Нямам място аз сега
в живота на една измислена звезда.
По-добре ми е сама,
сама, щастлива, без капчица тъгa.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ааа Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дано,Суси!
  • Искам и аз да съм щастлива, когато съм сама, но не мога, но може би ще се науча, знае ли човек
  • Не че виждам нещата така,просто докато пишех и такива чувства ми изникнаха
  • Е.. не така тъжно де
    Прочети ми стихотворението "Звездичка"
    Сигурен съм, че след това ще я виждаш по друг начин
  • Харесва ми!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...