17 июн. 2009 г., 22:27

Една жена

889 0 1

                                          на Оги

 

Една жена видях - какво пък толкоз?

Жени безчет - пък аз една;

но тя не бе обикновена;

тя беше по-особена жена.

 

Със чар, финес и някак мила;

видях аз в нея онова,

което другите не можеха да видят,

а аз видях душевната ù красота.

 

Не я познавах, но я исках;

за нея вечер аз копнях;

за нея страдах, плачех, мислех;

за мен тя беше моята душа.

 

Как силно исках тя да бъде моя;

да се буди сутрин в моето легло;

да докосвам нежно с устни

аз нейното чело.

 

Но мина време - беше моя!

Животът в свойта страст ни завъртя,

за нея плачех - беше моя,

обичах я - тя беше моята съдба!

 

Сега я няма!... Всичко свърши!

О! Как ми липсваш, красота!?

Не искам много... искам само

да те обичам през нощта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирослава Ваклинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....