Тя лежи до мен и ме прегръща,

гали ме с мъничките си ръце и едва изрича „мамо, 'бичам те“,

и ме нарича „сладка мама“...

…имам най-прекрасното дете…

Част от мен изчезна безвъзвратно…

влюбих се и заобичах пак,

молих се за нещо истинско и го получих

с цената на изгубения бряг…

Тя лежи до мен и се откривам

в чистата усмивка на детските очи,

в блясъка на думите и искрени… и това боли…

Част от мен изчезна безвъзвратно, друга се роди…