Тя лежи до мен и ме прегръща,
гали ме с мъничките си ръце и едва изрича „мамо, 'бичам те“,
и ме нарича „сладка мама“...
…имам най-прекрасното дете…
Част от мен изчезна безвъзвратно…
влюбих се и заобичах пак,
молих се за нещо истинско и го получих
с цената на изгубения бряг…
Тя лежи до мен и се откривам
в чистата усмивка на детските очи,
в блясъка на думите и искрени… и това боли…
Част от мен изчезна безвъзвратно, друга се роди…
© Таня Всички права запазени