Една любов тръпне от страст разтърсена,
опустошителна, нестихваща любов.
Тя цял живот от мене беше търсена,
една любов, като завинаги – до гроб.
Една любов, родила се в преддверие
на пролет нежна, разтопила преспите.
Една любов, постлана със доверие,
възпята там – на птиците във песните.
Една любов с ярки лъчи на лятото,
на прясна детелина със ухание,
на слънчогледов цвят роден от златото
и августовско езерно дихание.
Една любов, богата с плодородие
на късна есен, после благ септември.
Една любов по Божие подобие,
изстрадана, покрита с тръни – перли!
© Данаил Таков Все права защищены