25 июн. 2014 г., 15:43

Една на небето, две - в очите 

  Поэзия
604 0 14
По мекия пясък на лунното било
изкачват се босите ми стъпала.
Под звездните шлейфове – сякаш мъртвило.
Макар, че обичах...и май, и сега.
Но тихо е. И не помръдва небето.
Остават зад мене чифт слепи следи
и само дантели светулките светят,
където е прясно и още боли.
Преглъщам с очите си голи звездите,
и страшно го искам - да те прелетя,
макар, че са малко, не стигат трохите,
да храня, до бяс изгладнели, крила. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Даскалова Все права защищены

Предложения
: ??:??