Една на небето, две - в очите
По мекия пясък на лунното било
изкачват се босите ми стъпала.
Под звездните шлейфове – сякаш мъртвило.
Макар, че обичах...и май, и сега.
Но тихо е. И не помръдва небето.
Остават зад мене чифт слепи следи
и само дантели светулките светят,
където е прясно и още боли.
Преглъщам с очите си голи звездите,
и страшно го искам - да те прелетя,
макар, че са малко, не стигат трохите,
да храня, до бяс изгладнели, крила.
Ще влача след себе си сребърен налеп,
където нощуваха трите луни.
До смърт ще си шепна, че те забравям,
до смърт ще повтарям: "И ти забрави!"
Нощта ми ще те изсънува на части
и в лунния пясък ще те отмълчи...
Обичах те толкова, че ми е ясно,
защо от небето падат звезди.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
безкрайно съм ви благодарна за хубавите коментари!
-
Мисля, че ти си наистина си най-добрата тук. Страхотно е, но друго не съм и очаквала.
-
Достави ми голямо удоволствие! Благодаря за хубавия стих!
-
Благодаря за удоволствието...
-
Много ми хареса финала, Радост!
-
Радост си! Дори и когато си тъжна...
-
"До смърт ще си шепна, че те забравям.
До смърт ще повтарям: "И ти забрави!".
Точно тази любов остава завинаги - драматичната.
Много добре подбран мотив и изведен до фантастичен финал.
Има над какво да се замисли човек...
-
Тоя стих остана в съзнанието ми!
-
"Не стигат трохите..."
Но трябва по навик.По спомен.Или за урок.
Крилете да литнат.
За тръгването на умората и болката няма срок. -
Много силен и докосващ стих,
стилни и автентични метафори!
ПОЗДРАВИ! -
Приказно и красиво!
-
Приказно...Нямам думи, с които да опиша очарованието си от този стих!
Браво, Радост! -
хубавото е, че отминава)))
-
Има една такава любов за всеки човек, за всеки живот - не се забравя. Много силно си го направила, особено финала!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
