1 мар. 2012 г., 14:48

Една неделя

547 0 0

   

                 Една неделя

 

Неделята е стоплила стъклата.

Оглежда ме смирено и мълчи...

И аз се зверя в нея, будалата,

и чакам зимата  да зафучи...

 

А тя ме гледа кротка и  свенлива.

Окъпана от слънце и лъчи...

Със влюбен поглед ме опива,

пронизва ме с  учудени очи...

 

В небето  слънцето е засияло,

в предпролетната  синева...

И сякаш и то  е разбрало,

че идва вече пролетта!

 

Навън гъмжи поляната, пред блока.

Дерат се в нея  детски гласове...

Сергията продава жива стока!

И всички ни навън зове!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...