Една неделя

Неделята е стоплила стъклата.

Оглежда ме смирено и мълчи...

И аз се зверя в нея, будалата,

и чакам зимата  да зафучи...

А тя ме гледа кротка и  свенлива.

Окъпана от слънце и лъчи...

Със влюбен поглед ме опива,

пронизва ме с  учудени очи...

В небето  слънцето е засияло,

в предпролетната  синева...

И сякаш и то  е разбрало,

че идва вече пролетта!

Навън гъмжи поляната, пред блока.

Дерат се в нея  детски гласове...

Сергията продава жива стока!

И всички ни навън зове!