27 сент. 2014 г., 12:51

Една от моите мечти

495 0 2

Живея в джунгла.

Родих се в долината на смъртта.

Родих се в едно градче, опушено със сяра, с амоняк.

Вече не е толкова опушено.

Избягах.

Съдбата пожела така.

Озовах се в едно градче, до едно море.

Обичам го това море.

Не е като в джунглата.

В джунглата си винаги нащрек.

Все чакаш нещо да ти се случи,

но не от хубавата му страна.

А на брега на морето се случват все хубави неща.

Вълните, чайките, вятъра, пясъка, на който лежиш.

Виждаш и усмихнати лица на хора, даже и на кучета.

Там най-много мечтая.

А една от моите мечти

е джунглата в рай да се превърне.

И хората да са винаги щастливи.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наско кирилов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви Гергана и Стойна.С оптимизъм и любов по лесно се живее в джунглата.България е хубава страна.И морето и планината са добри към нас.Хората в джунгла я превърнаха и ние сме тези които трябва да я променим.Да я направим по добра.Тогава ще сме по щастливи и ще има повече любов.
  • Цяла България се превърна в джунгла, може би и цялата планета.
    Завиждам ти, че си край морето. Радвай се на втория късмет!
    Докато цялото човечество не се обедини да пазим земята си, джунглата все повече ще се разширява.Много добра тема си избрал и сътворил хубава творба! Дерзай - с твоя роден край дано да се разведри природата!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...