Една шега
Всеки ден градеше около мен прекрасен свят от любов и щастие.
Всеки ден ме даряваше с мъничко от твоето сърце.
Всеки ден беше твоята сбъдната мечта.
Всеки ден ме обичаше и аз не знаех дали това не е шега.
Казваше, че аз съм това, което искаш.
Казваше, че никога няма да се разделим.
Казваше, че ще бъда най-щастливото момиче -
на света.
Казваше, че един ден ще разбера какво е любовта.
И разбрах какво наистина е тя.
Разбрах, че няма нищо по-хубаво от това да е споделена.
Разбрах, че късно те обикнах.
Разбрах, че тя не е шега, но когато това стана -
сянката ти вече беше потънала в нощта,
а любовта ти към мен бе погребал дълбоко в своята душа.
И опитвах се да те върна аз.
Опитвах се да ти докажа, че повече няма да те нараня.
Опитвах, и опитвах, но единственото, което спечелих -
беше болка и тъга.
След всеки мой опит буташе по някоя стена -
от нашия свят взимаше всичко, което ми беше дал,
и ми се присмиваше така, както правех аз с теб -
сякаш всичко е ШЕГА.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Симона Атанасова Все права защищены
