14 нояб. 2006 г., 18:55  

Едно писмо...

1K 0 2

 

Далеч си зная

любовта си аз през теб немога да призная...

споделям я в това писмо

само в него ще остане моята любов към теб

листа бял с мастило се покрива

една любов над него се разкрива...

писмото с целувка ще подпиша

и със сълзи ще го запечата

ако някога намериш този плик 

може би ще бъде пожълтял

зная аз мастилото може би ще се изтрие

зная аз сълзите по листа ще изсъхнат..

И сaмо плика  ще остане да напомня

 за мен и моята любов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илияна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...