Едно селце насред балкана...*

Едно селце, самотно всред балкана,

забравено от хората и бога...

В комините му дим отдавна няма,

че те не пушат никога без огън!...

Отдавна никой не живее вече

във къщите приведени от старост,

а попа първи, тук следа повлече

в една зареда, с тъжен край за жалост...

И огън кой в огнищата да стъква,

и челяд да събира край софрата?...

Тъдява друмник уморен замръкнал,

на кой ли да похлопа по вратата?...

Снегът до неотваряните порти

е девствен и на слънцето златее...

... А де Ония балканджии горди

и Оня вятър де го, дето пее!...

Сегашният в нощта извива вяло,

а нейде откована ламарина

като клепало бие на умряло

и тъй ще е: година, след година!...

И кръчмата дори необичайно

е празна днес, всред цялата разруха,

а старият кръчмар отнесе тайната

във гроба си на: Мъжката разтуха...

... А по Задушница все празни си остават

и гробищата с кръстове съборени,

съдбите- разни, тук един е Краят:

с изтръгнатите от живота корени!...

Коста Качев,

14.02.2014.

*селцето си е все там- в Средна гора