Едно селце насред балкана...*
Едно селце насред балкана...*
Едно селце, самотно всред балкана,
забравено от хората и бога...
В комините му дим отдавна няма,
че те не пушат никога без огън!...
Отдавна никой не живее вече
във къщите приведени от старост,
а попа първи, тук следа повлече
в една зареда, с тъжен край за жалост...
И огън кой в огнищата да стъква,
и челяд да събира край софрата?...
Тъдява друмник уморен замръкнал,
на кой ли да похлопа по вратата?...
Снегът до неотваряните порти
е девствен и на слънцето златее...
... А де Ония балканджии горди
и Оня вятър де го, дето пее!...
Сегашният в нощта извива вяло,
а нейде откована ламарина
като клепало бие на умряло
и тъй ще е: година, след година!...
И кръчмата дори необичайно
е празна днес, всред цялата разруха,
а старият кръчмар отнесе тайната
във гроба си на: Мъжката разтуха...
... А по Задушница все празни си остават
и гробищата с кръстове съборени,
съдбите- разни, тук един е Краят:
с изтръгнатите от живота корени!...
Коста Качев,
14.02.2014.
*селцето си е все там- в Средна гора
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
