Едва ли
Лета двадесет и няколко и още,
само дъжд кожата ми гали.
Цъфтя сама предимно нощем
и прецъфтяват в мене чувства полудяли.
Обещах ти, че вечно ще те търся.
Може би сладост ще бележи края?!
Може би от твоя плод ще вкуся,
любов какво е да узная.
Но "може би" болезнено ме пари.
Нощта с деня когато се целуват,
сърцето ми се свива, че едва ли,
отнякъде ти към мен пътуваш!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Слънчево Момиче Все права защищены
