Едва ли
Лета двадесет и няколко и още,
само дъжд кожата ми гали.
Цъфтя сама предимно нощем
и прецъфтяват в мене чувства полудяли.
Обещах ти, че вечно ще те търся.
Може би сладост ще бележи края?!
Може би от твоя плод ще вкуся,
любов какво е да узная.
Но "може би" болезнено ме пари.
Нощта с деня когато се целуват,
сърцето ми се свива, че едва ли,
отнякъде ти към мен пътуваш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Слънчево Момиче Всички права запазени
