19 июл. 2009 г., 00:26
На шията на огнен кон
увисна воденичен камък.
Пресъхна мелницата.
Не се купува обич.
Не се продава вяра.
Кръвта... не е предател.
Загърнат в пяна, издъхна конят.
От ноздрите му изтече на буци
житото човешко.
Илюзии, мечти, ридания - изчезнаха.
Незнайна,
тиха уличка прегърна детски смях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация