26 дек. 2021 г., 22:49

*.*

701 0 0

Въпреки че в началото може да е трудно да се понесе

 Стъпка по стъпка ще успееш,

когато се откъснеш от болката, която е там 

 

 Държиш се твърде здраво към сърцето си,

а не към главата

 Първите стъпки са най-трудната част в опит да забравиш

 

Може би е вярно, че загубих всичко, което обичам

 Но съня не може да ми помогне да изключа ума си

 Аз съм напълно празен

 

 Може би е вярно

 Изгубих всичко, което обичам

 Това са моите смесени емоции, от което ти е писнало

 Не мога да се отърся от чувството

 

 Разкървавявам болката, но се държа

 Подхранвам любовта, която имах

 Но сега я няма, ако не си тук, предпочитам да съм сам

 

 Знам, че все още говоря с теб в съня си

 Наясно съм, че те няма, но все пак това е дълбоко

 Ще те видя отново със собствените си очи,

докато пресичам сърцето си и се надявам да умра

 

 Чуваш ли гласа ми, докато заспиваш

 Усети ли болката ми, когато трябваше да си тръгнеш

 Ще ме видиш отново със собствените си очи,

когато кръстосвам сърцето си и се надявам да умра

 

 Ти беше единствената, която разбра болката

 Ние бяхме единствените, сега съм само аз

 Но все пак продължавам да живея за теб

 

Не искам да губя компанията ти,

докато се давя в емоции

 Заобиколен, изгубен в самота

 Да обичаш и живееш, преди да си отиде

 

Волята ми е разбита и цялата ми надежда,

люлее се по конец

 Ако бях повярвал повече в себе си и се вслушах в това, което ми казаше

 

 Защото знам, че изглежда,

че съм се изгубил и вътрешно се разпадам

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емил Богданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...