Ехо! Събуди се!!!
В душата ми е пролет и цветя
Едно вълшебно сякаш съм на кино,
Където дават филмче за деца...
И всичко свършва винаги щастливо.
Прекрасно е, играя си на млад
Дори за кратко може би се смея
На онзи стар умиращ бавно влак
Без който ще е нужно да живея.
Но ето звук на падащи тръби
Комшията е пуснал новините
За да си вече, който ти не си
Един вбесен човек от низините.
Държавата отново е в боклук
От банките ни няма даже спомен
Водата спират, а съм още тук
И вече вкъщи май ще съм изгонен.
Усещам, че ми идва да крещя
Доброто настроение изчезва
Особено щом чувам за жена,
Която кърми във ефир изглежда.
Човекът не е, хора, шимпанзе
Той носи дрехи, значи има мозък,
Но днес уви, е спорно колко сме
Такива ние в сериала розов.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Веселин Веселинов Все права защищены
