12 янв. 2010 г., 14:01

*Ehwaz

1K 0 14

*Ehwaz

музика

Този кон ме очаква отдавна на хълма.
Инкрустира в луните ми фин силует -
как във сини треви е нагазил до хълбок,
как е шия извил - без юзда, без въже.
Как, издул барелефи от мускули, диша
с разширени от тичане ноздри и как
с грациозна походка контура си движи
в тъмнината, проблеснал око с цвят на мрак.

Знам, че мене очаква и дългата грива,
неслучайно е сякаш моя коса.
Мене вика, когато призивно процвилва.
Затова - цял живот все нататък вървя.
По корем и по лакти към него се влача
и нагоре, по хълма - тъжен Сизиф,
все избутвам по моя си, странния, начин
на живота си камъка - ръбест и сив.

Някой ден ще се срещнем там, горе, със коня.
Ще е праскова утрото на ранина.
Ще се срутва животът ми - камък надолу,
спрял да бъде за мене досадна юзда.

Този кон ми е тръгнал по вените в синьо
и през сбруята "време" ще го допълзя.
Моят кон - във небето камея изписал
с най-желаната руна - за свобода.



* рунически символ; кон

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радост Даскалова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...