Ей, вятърко!
Отново застудя в гората,
замръзна даже и реката,
а вятърко със пълни сили,
със рог ядосано засвири.
Завя, задуха, та прогони
врабчетата от всички клони.
Обрули яростно листата
и ги завихри над земята.
Разтърси облаците сиви,
дъжд плисна със игли бодливи.
Попари със слана тревата.
Заключи в къщите децата.
Ей, вятърко! За миг поспри се!
Духa за малко укроти си!
Май рано е за хала зимна,
нали е есен златнодивна?!
Повей спокойно. Примири се.
На Слънчо мило усмихни се!
Ти песен врабчова запей!
Не бързай да си снеговей!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Мезева Все права защищены
