Безизразно пак дните ми се нижат.
И сякаш времето върви с бастун.
За мене пак проблемите се грижат.
Отнася ме космически тайфун.

Оглеждам се на хората в очите
и виждам само безразличие във тях...
И там безсмислието им търкаля дните,
 и за "кожичката" - лепкавия страх.

И аз съм същият... Живота си живея...
Нима това е истински живот?!
Във ода мога ли да го възпея?
О, трябва да му дам развод!

Но видя ли небето и звездите.
Затоплят ли ме слънчеви лъчи.
Събуждам огъня, заспал в гърдите,
Живот проблясва в моите очи!
  18.10.2003г. Асеновград