Ела

27 апр. 2007 г., 07:47

Поэзия

770 0 2

Не! Недей,

Не идвай само наужким.

Дъхът ти изгаря ме,

в плен съм на твоите устни.

Недей,

не ме поглеждай с копнеж,

слаба... жена съм.

После ще проклинам деня,

в който познах съдбата си.

Недей,

не говори,

нека просто те погледам.

В тъмнината вперила очи,

нека твоите да запечатам.

А после,
както отреди живота,

рутина, спокойствие, умора...

Тогава, когато до нас броди сянката... а не човека,

да прегърнем спомена!

veesii70 (Веселка Стойнева)

2007-07-25T23:13:57+03:00

Това е най-хубавия ти стих от всички ,които прочетох.Пиши още...можеш
Aneta_kz (Анета)

2007-04-27T09:36:38+03:00

,,Тогава, когато до нас броди сянката... а не човека,
да прегърнем спомена!''

Хубаво е!