Ела
Не! Недей,
Не идвай само наужким.
Дъхът ти изгаря ме,
в плен съм на твоите устни.
Недей,
не ме поглеждай с копнеж,
слаба... жена съм.
После ще проклинам деня,
в който познах съдбата си.
Недей,
не говори,
нека просто те погледам.
В тъмнината вперила очи,
нека твоите да запечатам.
А после,
както отреди живота,
рутина, спокойствие, умора...
Тогава, когато до нас броди сянката... а не човека,
да прегърнем спомена!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Всички права запазени
