1 июл. 2008 г., 11:37

Ела

996 0 1
Погледни ме с онзи поглед,
тъй нежен и дълбок.
Поиграй си с мойте мисли,
но моля те - не бъди жесток!

Докосни ме пак,
аз мирна ще стоя,
обещавам - няма да се инатя,
а в теб ще се разтопя!

Прегърни ме,
с ръцете си силни ме пази,
аз с косите си ще те галя,
на сърцето ми топлина дари!

Бъди до мен,
но не искай нищо,
нека само помълчим.
Не рискувай, нека не боли!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...